Няма горна граница за размера на издръжката за дете
Как се дефинира размерът на издръжката за дете след бракоразвод?
В.С., София
----------------
Издръжката се третира главно в Глава 10 на Семейния кодекс, която дефинира кой, по кое време, при какви условия, в какъв размер, по какъв ред може да желае, получава или заплаща прехрана. Изрично е маркирано, че всеки, който дължи издръжката, би трябвало да заплаща такава първо на дете и брачен партньор.
Двамата родители дължат по едно и също време прехрана на детето си. Задълженията сред тях се разпределят съгласно опциите им. Ако издръжката е давана от един от тях, той може да търси от останалите това, което те са били длъжни да дават, дружно със законната рента. В същото време в СК е маркирано, че всеки родител е " задължен съгласно своите благоприятни условия и материално положение да обезпечава условия на живот, нужни за развиването на детето ".
В Семеен кодекс към този момент няма избран оптимален размер на издръжката, какъвто имаше преди години. Определен е единствено най-малко - една четвърт от минималната работна заплата. Максимален размер обаче няма. Така че може да бъде избрана прехрана и от 200, 300 и повече лв.. Най-добре е това да стане с решение на съд. За да е несъмнено, че ще се заплаща, а при неиздължаване да се подхващат ограничения - административни, наказателни, събиране по насилствен път. Съдът преценя както потребностите на детето, по този начин и опциите да вземем за пример на бащата да заплаща. Защото може да се окаже, че той има да покрива огромен заем и тогава сумата от 1500 лева към този момент няма да наподобява толкоз огромна.
Всъщност тук би трябвало да се означи, че фактически главно прехрана се заплаща за децата, само че не само - макар и рядко, такава може да има и да се присъди за заплащане и за родители, братя, сестри, внуци и даже някогашни съпрузи. Така или другояче, и законовите, и подзаконовите правила третират главно издръжката, която родители дължат на своите ненавършили пълноправие деца. Те " дължат прехрана на своите ненавършили пълноправие деца, без значение дали са работоспособни и дали могат да се устоят от имуществото си ". Нещо повече - " родителите дължат прехрана и когато детето е настанено отвън фамилията ". И това са всеобщите случаи - при които след бракоразвод съд присъжда един от родителите да заплаща избрана по мярка прехрана.
Семейният кодекс дефинира, че паричната прехрана се изплаща ежемесечно, както и че при забава се дължи законната рента. Издръжка за минало време може да се търси най-вече за една година преди предявяването на желае.
Има значително случаи обаче, в които макар всички правила, пак не се заплаща издръжката. И действително може да се стигне до наказателно дело. Защото в Наказателния кодекс е очакван специфичен текст и особено закононарушение, което се преследва. В тази наредба е записано, че " който, като е наказан да устоя собствен брачен партньор, прогресивен, низходящ, брат или сестра, умишлено не извърши задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се санкционира с отнемане от независимост до една година или с пробация ".
В.С., София
----------------
Издръжката се третира главно в Глава 10 на Семейния кодекс, която дефинира кой, по кое време, при какви условия, в какъв размер, по какъв ред може да желае, получава или заплаща прехрана. Изрично е маркирано, че всеки, който дължи издръжката, би трябвало да заплаща такава първо на дете и брачен партньор.
Двамата родители дължат по едно и също време прехрана на детето си. Задълженията сред тях се разпределят съгласно опциите им. Ако издръжката е давана от един от тях, той може да търси от останалите това, което те са били длъжни да дават, дружно със законната рента. В същото време в СК е маркирано, че всеки родител е " задължен съгласно своите благоприятни условия и материално положение да обезпечава условия на живот, нужни за развиването на детето ".
В Семеен кодекс към този момент няма избран оптимален размер на издръжката, какъвто имаше преди години. Определен е единствено най-малко - една четвърт от минималната работна заплата. Максимален размер обаче няма. Така че може да бъде избрана прехрана и от 200, 300 и повече лв.. Най-добре е това да стане с решение на съд. За да е несъмнено, че ще се заплаща, а при неиздължаване да се подхващат ограничения - административни, наказателни, събиране по насилствен път. Съдът преценя както потребностите на детето, по този начин и опциите да вземем за пример на бащата да заплаща. Защото може да се окаже, че той има да покрива огромен заем и тогава сумата от 1500 лева към този момент няма да наподобява толкоз огромна.
Всъщност тук би трябвало да се означи, че фактически главно прехрана се заплаща за децата, само че не само - макар и рядко, такава може да има и да се присъди за заплащане и за родители, братя, сестри, внуци и даже някогашни съпрузи. Така или другояче, и законовите, и подзаконовите правила третират главно издръжката, която родители дължат на своите ненавършили пълноправие деца. Те " дължат прехрана на своите ненавършили пълноправие деца, без значение дали са работоспособни и дали могат да се устоят от имуществото си ". Нещо повече - " родителите дължат прехрана и когато детето е настанено отвън фамилията ". И това са всеобщите случаи - при които след бракоразвод съд присъжда един от родителите да заплаща избрана по мярка прехрана.
Семейният кодекс дефинира, че паричната прехрана се изплаща ежемесечно, както и че при забава се дължи законната рента. Издръжка за минало време може да се търси най-вече за една година преди предявяването на желае.
Има значително случаи обаче, в които макар всички правила, пак не се заплаща издръжката. И действително може да се стигне до наказателно дело. Защото в Наказателния кодекс е очакван специфичен текст и особено закононарушение, което се преследва. В тази наредба е записано, че " който, като е наказан да устоя собствен брачен партньор, прогресивен, низходящ, брат или сестра, умишлено не извърши задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се санкционира с отнемане от независимост до една година или с пробация ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ